Monday, 27 June 2016

Понеделник сутрин

Днес на пицарията имаше една много нахална муха. Незнайно защо, докато и прилагах различни защитни тактики ми се доигра Еадор.

Tuesday, 7 June 2016

Защо хората не се разбират?

Случвало ли ви се е да кажете нещо, но то да бъде разбрано погрешно? Такива неща могат да ни забъркат в странни филми. Но при нормални условия са неизбежни, просто така е устроен света. Всеки си има някаква настройка към света, която е формирана от интересите, действията и убежденията на всяка отделна личност, нещата които го вълнуват. Ако не беше така, щяхме или да сме роботи, или кошер. Но пък колкото повече знаем за някоя личност, толкова е по-малък шанса тя да не ни разбере. Примерно ако знаете че някой не говори английски, няма да му кажете нещо на английски. Или ако знаете, че някой чете Дъглъс Адамс, шанса е доста по-голям той да ви разбере, когато реферирате хавлията.

А ако не сте геймър, шанса да разберете какво ви говори този човек, е минимален.

"Сабалям тръгнах нарамил Грейсуондър, по задачи. В куест лога се мъдреше дейли фууд куеста. Трябваше да отида до Обитаваната Къща да се сдобия с предмет, който щеше да увеличи характеристиките на Виталито +2. Някакъв димящ кръгъл айтъм, гравиран с ритуални знаци. Сложих екипировката. Спуснах се по Мистичния Склон и се озовах на Великите Полета. Ботушките от предния куест ми дават +1 Комфорт. На пътя ми - огнен елементал. С едно рязко и точно движение се отървах за да попадна на суорм от Тъмни Ездачи, които препускаха безмилостно. Ловкостта  +1 и млако +1 Линейна Алгебра свършиха работа, но предстоеше най-трудната част. Преминаването на Великата Река. Огромни чудовища със светещи очи неспирно плуват в нея в търсене на храна. Схватка в близък бой е немислима. +1 Observation and +1 Evasion increased and I'm almost at the Haunted House. Справих се с патрулиращите гардове и  влязох в къщата.  Пазителят на предметите беше красив елф (женски) с руса коса и сини очи..."

За повечето хора, това изглежда част от глупава книжка с рицари, съкровища и принцеси.

И малцина могат да разбират, че човека просто е ходил да яде в близката пицария.

Референции:
Грейсуондър - име на меч.
Обитаваната Къща - пицарията.
Айтъма с гравюрата - пицата.
Мистичния Склон - стълбище.
Великите Полета - паркинга пред блока.
Огнения елементал - слънцето.
Тъмни Ездачи - забързани минувачи.
Великата Река - главната улица.
Чудовищата - автомобили.
Патрулиращи гардове - помайващи се минувачи.
Женският Елф - каката дето дава пиците.



Наближава 10то число

С наближаването на десето число на месеца, трябва да започна да мисля какво ще играя в гейм уеека. Гейм Уеек е концепцийка, коиято си измислих. Това е една седмица в която не се работи и цялото внимание е съсредоточено в една игра. Обикновено тя започва от 8-12 число на всеки месец. Не е задължително да не съм на работа тогава, но работата е на автопилот. Все едно минава едно зомби, ръчка ръчка нещо там на работното си място и после пак та минава. За цялостната концепция ще пиша друг път, сега да си запиша кандидати за цъкане, че да не забравя.

1. Ако застройката отиде към нещо космическо, то ще е Sins of a Solar Empire отдавана ми се ще да я поцъкам пак.
2. Ако отиде към нещо фентъзи, с цялото това лято наоколо, един  Age of Wonders 2 ще бъде вълнуващ.

Monday, 6 June 2016

Място за двойкаджии

Разправят, много двойки имало на изпитите по математика. Много двойки на НВО. Все двойки на матурите. Ами и двойкаджиите са хора, можем да оставим едно малко парче от света и за тях.

На Планета 42 всички са двойкаджии.
Там всички знаят точно толкова, колкото да разберат, че нищо не знаят. 
Учителите не са по-умни от учениците, но това не им пречи да се стремят да понаучат нещо.

Учителите също правят грешки и отказват да се съсредоточат в задачата, но това не им пречи да се усъвършенстват в своята професиа, като я практикуват.
Учениците са диви и опърничави, но това не им пречи да са любознателни.
Всички са мързеливи, но това не им пречи да мечтаят.
Те не излизат на първите места, защото все някой трябва да заеме последните.

Швейцарската идея за гарантиран доход

Хората много се смеят на референдума в Швейцария, за гарантиран доход за всеки човек. Защо, 300 луди учени, му е на човека да работи, след като дохода му е гарантиран?

Да кажем, че аз си имам кралство. То се намира всред чудни гори, реки, планини и полета и в него има 100 жители. Наоколо има други 1329 кралства, които се бият по между си, и всички те си държат богатствата в моето кралство. От моите 100 поданици аз имам 10, които работят за капитализирането на имането на другите. И така моето кралство се радва на едно богатство, създадено от обстоятелствата. Да камеж, че аз не съм алчен владетел(трудна работа) и с удоволстив дам 10% от богатсвото на моите поданици. Да речем че това са 1000 евро на човек на месец. А на 10 от тези 100, които работят за капитализацията давам 10 пъти повече = 10 000 евро.

Има неща, които са по силни от мързела. Това са алчност, гордост, доминиране и др. Така че, най вероятно, винаги ще има 10 на 100 човека, които искат да са по-добре от другите и с удоволствие ще се съгласят да работят, като тайничко роптаят, по мързеливото стадо. Ама то си е тяхното стадо, те си го отглеждат :)

Та какво и е лошото на идеята?