Гледам бяла котка на хоризоната,
Лапите си ближе и оглежда фронта.
Стъпвам смело, приближавам, за да се закачам,
Ако я прикоткам е обречена.
Кой даде супер сили на таз писанка,
Как тъй знай, че добра е таз осанка.
Усешам я нежна магията във нея,
И почвам да си мисля, че днес е прекрасен ден!
Ела писи писи писи малка сладуранка,
Ти чудна пухкава, бяла котаранка.
Кажи мяу мяу и дай да те прегърна,
Защо да не може с теб да бъдем приятели?
Скоро и песничка :)
No comments:
Post a Comment